Tqloto_tekst_Desi_red

(тази тенденция в опозицията е актуализирана отново в натуралистката
философия на „зеления анархист“ Хенри Дейвид
Торо, който, следвайки идеите на Русо, признава в „Уолдън, или
Живот в гората“ (1854), че φύσις (природата – тяло-естество)
е преходът от тъмнината към светлината, при това на няколко
нива – биологическо, космическо, познавателно). Тъй както
самият космос е следващ стадий на хаоса, негово подреждане,
структуриране, разумно и красиво подреждане, то това става
възможно именно защото има ред, закон, разумност, които създават
всеобщата хармония. Законът νόμος – ред, подредба, уреденост,
е свързан с цялостния светоглед на античния човек. Редът-красота
νόμος се изразява с архитектоничната си мощ на
всички нива – както космическо, така и човешко. Архитектурата,
музиката и математиката са следствие на разумния νόμος,
те самите са дейности, които изискват строги и стриктни
правила, които се упражняват спрямо наличното, спрямо природно
даденото φύσις.
Νόμος, за разлика от разбирането на софистите, тук вече
не само е над φύσις, но и е в привилегированата позиция да изисква
от него, да му задава правила, да указва, или изречено по-иначе,
νόμος владее над природата, трансформира φύσις-а в своя
угода. Дори изкуствата са подвластни на νόμος и най-високо
са ценени именно онези от тях, които го реализират възможно
най-добре и най-строго, още повече че може да се схване и самото
взаимодействие вътре помежду тях. И ако архитектурата
държи пространство под контрол, музиката държи звуците,
а математиката държи неограниченото под контрол; то
музиката е математиката на акустичното, архитектурата
от звуци; архитектурата е съзвучие-хамония между частите,
математиката-пластика на обемите; а самата математика е
построение-сграда от закони, музика от отношения. Архитектурата,
музиката и математиката са νόμος като изкуство,
изкуства на мъжа, привилегия на човека, негово възпитание,
207