Tqloto_tekst_Desi_red

...Одисее,
само че други друм трябва най-първо да минеш, да слезеш
в мрачния дом на Аида и на Персефона ужасна.
Там на тиванския старец Тирезий душата да питаш –
слепият кобник запазва и днес своята мъдрост,
само у него ума след смъртта Персефона остави.
Всички останали пърпат в дома на Аид като сенки... 9
Душите сякаш са две и техните месата са два телесни органа
– сърцето за θυμός и диафрагмата за νου̃ς. За Омир тялото
е обективация, то репрезентира чрез себе си самата реалност,
откъдето и художествена техника на епическа безпристрастност
и обективност, заявяваща се като антипсихологизъм 10 ,
като една художествена мяра, изразена в-и-чрез самото тяло в
плътта на „действителното“. Едно овъншняване на вътрешните
преживявания, специфика на една телесна репрезентация
и външно тълкуване на мотивировката и постъпките на героите.
През тялото и неговата откритост и изложеност
на погледа, през неговата приобщеност и съобщност, чисто
телесна съвместност с другите Омир всъщност говори за ценностната
система за етическия и естетическия идеал за човека,
за общата представа, според която човекът реализира
и осъществява себе си в съобщността си с другите, затова
тялото се превръща в техне на овъншняването на този мироглед
на общото и надличното, на героя като човек, постигнат
и осъществен посредством ориентирания си живот към-за-ичрез
другите. Самата мотивировка на човека е движение отвън
навътре, тя е причинена отвън, вложена е или от боговете,
или от демоните-духовете-страсти.
Оттук става по-лесно прозрима и представата на Аристо-
9
Омир. Одисея, Х, 489 – 494. Прев. Г. Батаклиев. София, 1971, с. 189.
10
Вж. Лосев, А. Ф. Омир. София, 1962, с. 121–123.
114