Tqloto_tekst_Desi_red

зи“ типологизират самата ек зистенциална способност, свеждайки
я до едно, точно обратно на духовната еманципация, която
се преживява в ценността на свободата и нейната неизчерпаема
вариативност. Регресивното усещане за завръщане не към атавистичната
енергия, фундираща самото съществувание, а към
примитива на едно неотчленено психически и рационално битие,
дреме в констуираността на безплътното тяло, която настоятелно
отпраща към това сънно преживяване-осъществяване на
битието – отвъд питането за ценността и смисъла, потънало в
естеството на неоспоримия наглед, където не може да се направи
разлика мужду реалност и зрелище, между смисъл и видимост, тук
в мен и тук пред мен.
Празнота и прозрачност
Виртуалното съдържа в себе си някакво конкретно отношение
към потенциалността, която се разгръща през образи, изображения,
вътрешната представа за пространството, способността
да се проектира мислено пространство, да се мисли самата
възможност. Следователно виртуалното е възможното,
проекцията на възможното през образи и изображения, както
и самата потенциална енергия, която се натрупва от мислимостта
на пространството. Потенциалната енергия разкрива
виртуалното, както личи и от самото название 10 , като посисивно,
изпълнено със сила и пригодност да поема проекции, кое-
10
Виртуален – от лат. ез virtus – utis f – мъжество, храброст, сила, годност,
мощ, смелост, но и отлично свойство, добро качество, добродетел; съвременният
термин, макар и да е преосмислен, винаги препраща към идеята за пригодността
и възможността на тази пригодност спрямо натрупаната сила като добродетел.
369