Tqloto_tekst_Desi_red

топоси и съвсем конкретни локализации с недотам непрозрачна,
но дори съвсем директна семантична отнесеност.
Душата е разгърната в една красноречива телесна география
на своята качествена и свойствена субординация. Логиката
на йерархиите на нейните части и способности-свойства притежава
свои специфични вместилища, домове на смисъла.
Душата е колкото единството на тялото, цялото, удържането
на жизнената енергия, толкова конкретна осъщественост
на самото тяло като тяло и като функция. Телесната
ù топография е буквално разположена в общия мисловен
контекст на дългата традиция, изхождаща от най-ранната
гръцка мисъл. За разума, нуса, и неговата логичес ка и диалектическа
способност, изразяваща разбирането като душа, вместилището
естествено е главата. За волята, чиято способност
е гневливостта, в онзи съвсем архаичен Омиров мащаб
на тюмос, който е обладаност и удържане-защитаване на
нравствеността, седалището е сърцето – нескрита актуализация
на представата за дъха, диафрагмата и кръвта – откъдето
и основните свойства на душата и нейната метексия,
причастност на мъжеството и доблестта, а най-низшата,
сетивната, желаеща, неразумна, неконтролируема, обичлива и
чисто сетивна част на душата – бива поместена в адекватната
ù телесна география на бахтиновата „долница“ – около
пъпа, под него и черния дроб.
192
σω̃μα – φυσις – corpus
Тази троичност ще бъде съхранена, но и трансформирана сякаш
в една друга конфигурация. Платоновата душа, античната те-