Tqloto_tekst_Desi_red

Консумативността на образа парализира и невротизира,
превръща действието в съзерцание, желанието в гледане, а образа
в измамно и компенсаторно, но и несъстояло се като действителна
радостна утеха утоление- удоволствие и удовлетворение.
Мултиплицирането на женското тяло-уловка обаче не носи
нито наслада, нито еротика, а само болка от невъзможната
близост и нарастващо недоволство от копнежа по нещо друго,
по-голямото и непостижимото.
Но в мултимедийното Камерата, подобно на Божието незаспиващо
око – вижда всичко. А окото на камерата разиграва
ироничната ситуация с усещането за уподобяване на Божието
око, което гледа отблизо, гледа безстрастно и надсубективно
и съзерцава света в цялост, като му придава „невъзможното“
единство за погледа отвътре. Окото на камерата не е така разноезично
в погледа си подобно на очите на индивидуалността,
това око на камерата, подобно на безмълвния Творец, гледа дълбините
на човешката страст – безпристрастно и нетрепващо,
но ги лишава от основание, от плът, защото само ги представя
и онагледява, без да ги сублимира, както винаги е правило чувството
за Божията вгледаност в сърцето и действието на човека,
което той е носил в себе си. Отсъствието и безплътието
имат значителна каузална зависимост и спрямо рухването на
инстанцията на сакрума, който освещава правото на мимолетната
плът, да бъде Божия необходимост, а не просто биологически
произвол. Десакрализирането на тялото е разрушаване на
етоса, но и обезплътяване на телесността, която започва да се
разобщава от себе си и да бъде присвоявана и обезплътявана от
властовия поглед, който я регулира и санкционира в наблюдението
си.
Камерата е око, което винаги предизвиква усещането за
екран, за измамна дълбочина, за разпластяване, за телевизионен
ефир или виртуален свят на фасцинация и трепет. Ретранслираният
образ обаче се състои посредством проблясъка и игра-
391