Tqloto_tekst_Desi_red

отново като следствие от презентацията, от ограбването
на богатството на екзистенциалния смисъл на присъствието
като изявеност-наличност. Отсъствието следователно не
бива да се охарактеризира като небитие, като перверзна форма
на осакатяване и ограбване, на стесняването на хоризонта
на битието, до сингуларни и нетрайни поредици от презентации,
които не позволяват на наличността да се разгърне в
сумата на своето съществуване, а като грижа, която изисква
някаква активност от субекта и като загриженост – тотална
насоченост към изискуемото. Едно порочно циклично рудиментализиране
и фрагментализиране на цялото до частичните
му изяви, които са собствено частни сами на себе си,
без да съпътстват-съучастват на никаква себе-история или
миро-действителност, макар и да са вписани в свят и в случване.
Отсъствието не е липса на вещество, история или липса
на изражения, а мутация чрез презентация на наличността
,някакъв модус-модуалност на недостатъчност, на привидна
като-наличност. Отсъствието е разпластяването на наличност
и образ, на екзистенция и съзнание за екзистенция, на
несводимост на сингуларните актове до събитийността
като материя на историята и невъзможност те да построят
общ смисъл от собствената си мигновеност и чезнеща
динамика на рециклиране на като-битието, но не и на битието-събитие.
В последна сметка отсъствието е оперативно
отношение към наличността на битието, която само бива
представяна-презентирана, но не и въ-плъщавана-изживявана–
осъществявана, т.е. едно отклонение, диспропорция и неравновесие
между усилие и смисъл, грижа и отговорност, избор и
действие.
Отсъствието е изкривяване на настоящостта, на която
бива отнет динамичният смисъл на откритост, богатството
на хоризонта на наличността осъществяване-избор – взаимодействие-действие,
която бива застопорена в един образ,
332