Tqloto_tekst_Desi_red

то“, защото тъкмо през него тялото се осъществява в своята
парадоксална характеристика на тяло – на явяване – заявяването
на наличното като налично и като съществуващо. Онтологичният
смисъл на акта на излагането обаче не бива де се мисли
като експонация, като разполагане или като вписване, а като
съвместност, като събитие и като събитие, т.е. в един преди
всичко екзистенциален смисъл на откритост. Смисъл, чийто
характер е сцепление с динамическа характеристика на онова,
което се появява насреща, но не е отстояние, а появяване, идване
и реализиране. Реалност през модуса на една съпринадлежност
и взаимно диалогично осъществяване.
Защото тялото е тяло, доколкото е субект на себе си, но и субект
спрямо останалите насрещни тела, които го ограничават
в собствения му предел и осъществяват като субективно тяло.
Откритостта и изложеността задават два особено важни ракурса
към тялото – единия за тяло-на-към-от-другостта и одругостяването
чрез тялото, а другия за спецификите на тялото
като сингуларитет, потопен в безбрежното множество тела
тяло-за-към-себе си.
Singularia tantum или pluralia tantum
Аз притежавам, и мога да имам само него, единствено екзистенциалния
опит на собственото си тяло, на самия себе си. Но фактът,
че притежавам тяло, и то тъкмо такова тяло, каквото
е, ме прави човек. Тялото е не просто човековостта, тялото
е опитът на човековостта. От друга страна, моят единствен
и сингуларен опит като човек, въпреки уникалността си, е положен
в контекста на универсалния човешки опит с тялото,
82