Tqloto_tekst_Desi_red

в естетически мащаб с това очудняване-отчуждаване на констелацията
себе-тяло, преконструирана в погледа-свидетелство-другост,
създаващ и едно друго себе-тяло през-насрещното,
себе-тяло-в-и-на-другостта, което вече не е същото, макар
и да е напълно идентично. Очудняването-одругостяване е вече
тялото като текст, като разказ и игра в силата на погледа,
който го преконструира; като тялото рефлектира на това
преобразяване, трансформиране – моят образ, като образ замен
в другото, който няма нищо общо с-мен, и е мен-в-света-надругото,
но не принадлежи на света-в-чрез-и-за-мен. Фотографията
показва режимите на погледа посредством чуждостта
на другото и отстоянието като отчуждение – враждебност
или любопитство, но погледът тук се явява винаги като
трансгресия, нахлуване и насилие. Фотографията изобразява
всъщност съблазнителността на познатото като непознато,
видимото като невиждано, близкото като отстоящо и
различно. Именно като изкуство на ракурса и гледането тя обработва
естетиките на отстоянията и приближаването, на
срещите, диалогичността и колизиите; преповтаря другото
като нямо присъствие, свидетелство, но през пасивно-активната
позиция на наблюдение, не-съучастие, което опосредява и
действа през съхраняване на някаква изначално легитимирана
задълженост за отстояние, която най-малкото е фокусната
яснота. Нужно е отдалечаване, дори в приближаването, за да
има виждане-случване – чистата видимост във фокуса, за да
може тялото-на-другото да бъде тяло-гледка-през-в-и-на-мен
гледащия-свидетелстващ друг – хладина, респект, пасивност,
скрита агресия.
Погледът и трепетът от погледа указват тялото, не на
пос ледно място през характеристиката му на нещо живо. Хусерл
възкликва „Моето тяло е живо!“. Осъзнаването на оживотвореното
тяло, че е надарено със сила, с виталистична
разгърнатост, за което енергията на погледа е някаква форма
248