Tqloto_tekst_Desi_red

то е дом и библиотека – Omnia mea mecum porto 2 – „Всичко свое
със себе си нося!“ – осъдени на тежката, но и щастлива участ да
бъдем – и това бъдене да е бъдене във-и-чрез тялото.
Тялото текст, тялото като носител, генератор и въплъщение
на човешки съдържания. Спецификата на това понятие,
както и стратегиите на неговото приложение са детайлно осветени
в третата част на настоящата работа. А дискурсът
на парадоксите, сякаш най-подходящият дискурс за осветяването
на проблема за тялото, е избран като стратегически хоризонт
на разсъждение. Тялото се дефинира като поява и проява,
като оприсъствяване, като сетивна реалност на погледа, докосването
и осезанието, но и като дискурс за самия парадокс на тялото
– пръв и най-естествен инструмент на човека и неговата
култура.
В четвърта глава се открояват механизмите и тяхната социална
предиспозиция на обезплътяване на тялото, как то чезне
и етапите на чезненето, причините за него, които се откриват
в сложната политико-социална конфигурация между индивид и
общество, власт и тяло, вътрешен мир, интерсубективност и
свят, от една страна; а от друга – на политическите манипулации,
на симулакрумното удвояване на реалността и подмяната
на естествената субстанциалност, както и на стимулирането
на желанието и нарцистичния комплекс на личността като индивид
и на самото общество. Перверзията на постмодерните
нормализации на манипулативните схеми, които буквално
трансформират наличната действителност, са проследени
като нормализации, осъществени именно върху текста на телесността.
Разгледана е и реакцията на изкуството и на неговите
актуални медийни, виртуални форми, които са разбирани
като контрапункти – последни топоси на съпротивата и на
2
Omnia mea mecum porto (лат.) – изразът е на Цицерон, от „Парадокси“ I, 8,
думи, приписвани на един от седемте митологични мъдреци – Биант.
24