Tqloto_tekst_Desi_red

метта, за която то е просто патерица, и му придава актуално
откровен смисъл – макар и написано, словото бива въведено в
универсалността на онзи миг, който сам по себе си е израз-излив
на всечовешкото, на онова, което досяга всеки един винаги в
абсолютната актуалност на едно винаги равнозначно и равноценно
сега за всички. Както своеобразно проличава в диалога на
Платон „Кратил“ – това може би първо по рода си „лингвистично“
произведение, където „същността на граматиката“ (изразът
е на Диоген Лаерций точно по повод този диалог на Платон)
странно се експонира – разкрива в един твърде обемен онтологичен
контекст.
В μεταξύ безспорно има нещо от уханието на античния
пандраматургизъм, от аромата на битието-театър, на живеенето-драма,
на участта действие-съдба, на човека-актьор и
космоса-декор, което без никакво съмнение е важно за цялата
художествено-философска симбиоза на Платоновата мисъл, на
Аристокъл спортиста, победител борец в Истмийските празници
в Коринт, за умелия епигамист и създателя на трагедии,
за живописеца и поета. Μεταξύ е всичко онова, което се изгубва
от цялото без проблясъка на самото цяло в отразяващото го,
в мига сега-тук-винаги-навред, където съществува човек и има
човешко. Помежду дава онтологичната възможност на небитието
– масата, материята, сянката, отражението да постигнат
битието, ейдоса като знание-виждане, което е причастността
μέθεξις, преобръщаща видимо и невидимо. Едно открояване на
съществуването като същност, както красноречиво личи от
общността в значението на термина за същност и същина –
усия ου̉σία, посредством който едновременно се назовават битие
и същност. Тъкмо чрез него и сдвоеността на значението
му изглежда Платон схваща битието като единна същност-съществуване,
като едно и като транспартитивна неделимост.
Μεταξύ е преди всичко технето, инструментът на целостта,
на хармоничността и равновесното удържане на биващото
182