Tqloto_tekst_Desi_red

да направи възможен факта на разобличение и разпознаване на
една повсеместна, глобално актуална и напълно нова, модерна
властова стратегия.
Единственото средство на властта, единствената стратегия срещу
разпадането ù е да въведе отново реалност и референтност навсякъде,
за да ни убеди в действителността на социалното, във важността
на икономиката, в безвъзвратността на производството. За тази
цел тя предпочита дискурса на кризата, а също и – защо не – дискурса
на желанието. „Приемете желанията си за реалност!“ – може да бъде
разбран като пределен призив на властта, тъй като в един нереферентен
свят дори смесването на принципа на реалността с принципа на
желанието е по-малко опасно от разпростиращата се свръхреалност...
Свръхреалността и симулацията действат задържащо на всеки
принцип на всяка цел“ 21 .
Вцепенението от симулакричния механизъм е дело на властта,
която вцепенява душата и тялото, вцепенява мисълта, красотата,
чрез самите тях, чрез подмяната им с „като“-подобия,
от което черпи огромни виталистични ресурси и потенциална
енергия чист дюнамис, която се умножава от този процес на
повсеместно задържане – ограничаване-ограбване. Истинското
ограбване се състои като лишаване от свобода, тук обаче свободата
е лишена от себе си – не чрез репресивни и цензурни механизми,
а чрез себе си, както и красотата е лишена от себе си –
чрез себе си, чрез лупите на хипертрофията, на танталовото
утриране на желанието, трансмутацията и травестиите на
във водата, съновидение, привидение, призрак, вид, образ, характер, подобие, сянка.
Бодрияр използва латинския термин, за да уточни представата за политическата
власт като подмяна на реалността, като изображение, сянка и измама, режим на
трайна фалшификация на самото социално отношение и реалността, която се гради
на тази база.
21
Бодрияр, Жан. Предшествието на симулакрума. – Философия, 1991, № 4, с. 14–25.
406