Tqloto_tekst_Desi_red

шифрово-шаблонен, тъй като се изплъзва, насочвайки към пулсацията
на конкретната реалност, а не към абстрахираната
и знакова репрезентируемост. Парадокс – въп реки че функционално
тялото се репрезентира като шаблон и шифър, то е
онова, което придава кодът на разпознаваемостта на всеки
шаблон и шифър и не съвпада в цялото си с никоя от тези
изяви като шаблон или шифър.
Тялото не е и символ, то не е обект на символното зашифроване,
той като тялото няма някакъв особен смисъл, който
да го превишава и надмогва, тялото съвпада и е тъждествено
със самото себе си и най-вече то е смисълът на плътността и
плътният смисъл, който не препраща, а „е“ и е наличен. То не
носи в себе си конвенция и няма онази типична археология на „отражението“,
подобно на символа, делегиращ същността си отвъд
себе си, реализиращ се някак трансцедентно. Същността на тялото
лежи в самото него, не някъде отвъд. Тялото е шаблон на
битието толкова, доколкото е матрица на съществуванието,
то е шифър на онтологията, който е отворен и се саморазкрива,
без да бъде закодиран и да престане да „говори“, да „свидетелства“;
като въпреки това тялото не е нито едното, нито другото; а
е срещу, опозиция, непрекъснато съпротивление – contra. Отпадане
от схемата, уловките и средствата за създаване, произвеждане
на значения, които да не са демистифицирани сами от себе
си. Следователно в тялото не могат да се внедряват значения,
то произвежда значения, но не се свежда до тази продукция, а я
показва като свое следствие, следствие от своята екзистентна
способност.
Тялото е шаблон, доколкото то е „всеобща“ повсеместна повторителна
форма, и то именно човешката форма. Доколкото е
начин на битие – modus vivendi и фундаментално екзистенциално
състояние. Тяло е не просто всеки човек, но човешката форма
е тялото. Тялото се полага като насъщност и относително
равнопоставяща, конституентна онтологическа характерис-
73