Tqloto_tekst_Desi_red

явява и принуждава да се проявя и да проявявам. Тялото представя
битието и света като цялостност, като цялостен цикъл,
а не само като вътрешност и субективна несподелимост
на индивидуално затвореното на пространствено-времевата
наличност. Откритостта на наличното, неговата отгърнатост
ме отгръщат, въвеждат в откритост, като наличното
се афициира като излъчване на същности; самото сетивно
нещо, своето сетивно нещо е носено от една подкупваща и непостижима
скритост, една тревожна трансцендетност.
Сякаш най-добре съзнанието за синхронността, контаминираността
и сдружението на начина, по който тялото открива
и разкрива света; за симплокето на начина, по който то го понася
в себе си и го изразява, е доловено от Емануел Левинас:
Всяка сетивност, която се превръща в съзнание, се нарича
гледане. Но гледането, дори когато то е подчинено на познанието,
пази докосването и близостта. Видимото гали окото. Ние
гледаме и чуваме тъй както докосваме 40 .
Докосването, виждането, сетивността са винаги някакъв
отговор, и то в категоричността на конкретното в неговото
очевидно сплитане. От друга страна обаче, симплокето,
достигнато от сетивността, тъй или инак задава един
хоризонт на откритост, който се явява като тревога на самото
осезание, което не може да се спре пред собствения си
ламтеж по битие и се разгръща в очакването, насрещостта на
предстоящото и неутоленото питане. Сетивното познание,
разкривайки сякаш самоочевидното, го пренебрегва в името на
онова, което го е положило в очевидността и което го е предпоставило
като категоричност. Така погледът и докосването
са превръщат в отгръщане и хоризонт, в откритост, която
40
Левинас, Емануел. Тоталност и безкрайност. С., 2000.
281