Tqloto_tekst_Desi_red

Цветан Тодоров с хората-разкази, съществуващи само доколкото
са истории-изречимости.
Тялото текст е опит да се обозначи представата за ненаписаността
на написаното, за модусите на менталните схеми,
през които човек сам осъществява и осъзнава-създава себе
си тъкмо като човек, за срещата с неизречимостта; кризата и
непознаваемостта, за дълбоката неизповедимост на битието,
което е колкото е налично, присъстващо, толкова и напълно
изплъзващо се само на себе си.
От друга страна, текстът е времето и пространството,
време-пространствен континуум, който се появява и връхлита
като битие, като произвол и свобода. Времето и пространството
актуализират, оприсъствяват и оналичностяват телесността,
която е разгърнатост в тази единна и неразчленима
„материя“ на света като битие. Още Николай Хартман е доловил
отчетливо, че текстът се разполага, разпростира подобно
на реалното пространство, следвайки феномена на самата
представимост, на модуса на дискурсивно-логическата репрезентативност.
Съотношението пространство-текст е свързано
с проблема, дефиниран като пространство на съзерцанието
– Anschauungsraum 1 . Следователно категорията съдържание
на съзнанието, която се разпознава еквивалентно на реалното
пространство, разбира се, спрямо по презумпция непространственото
съзнание, има непосредствено отношение към разбирането
и интерпретирането на текста.
Особено забележителен и в известна степен действително
парадоксален в пространството на съзерцанието е фактът, че
то се явява като пространство в съзнанието, а в това време
самото съзнание като такова по своето съдържание е непрос-
1
Anschauungsraum – от немски, пространство на съзерцанието, което се съотнася
обичайно с другото понятие пространство на възприятието, представянето
и „външното“ преживяване – Erlebnissraum.
231