Tqloto_tekst_Desi_red

който е предопределен и предпоставен от самото тяло като
тяло и от факта, че организмът на човека е тяло, че е тяло доколкото
не е вещ, предмет, субстанция и т.н., а е тъкмо тяло.
Невъзможната дефиниция на тялото, трансдефинитивността
на тялото като тяло е първата му проскрибция. Дефинитивността
е възможна само като отказ от ограниченото
разбиране за тялото. Дългата традиция на срама и на премълчаванията
не е просто образна свенливост на картините на
голите Адам и Ева, прикрити от гнева на Божия поглед зад петопръсните
листа на едемските смоковници, зад руменеца на
непорочни рози пред любовните хълмове, но е някаква мисловна
пасивност и привидно благонравие, зад които се прикрива
бюргерско дебелокожие, нежелание за разбулване на щампите и
на идеологически предпостави – е и съвсем отчетлива неспособност
и отхвърляне на проблема за тялото и телесността на
човека, като изначално актуални за всеки един индивид и за културата
и философията.
Тялото е „закодирано“ в дискурсите на срама и неудобството,
на мисловната ортодоксия, повеляваща йерархията и субординацията
на началата на човешкото, на порочната благочестивост
на мисловния свян, на стеснението да се признае
това което е. Тялото противопоставя на изисканата свенливост
натрапчивата си и кървава живост. Тялото е безсрамно,
защото то не е мислимо през дискурса на срама. Мисленето на
тялото през вината и греха, през нищожността и срама създават
една непренебрежима и много интересна дискурсивна традиция,
чиито текстове се разпластяват на всички нива на човешкото,
но опитът те да бъдат мислени стои вън от канона
на „стидното“ и неговата недопустимост.
Част от проблема с тялото се корени в самата забрана върху
тялото и телесността и макар че съществуваме като телесни
същества, ние пренебрегваме и отричаме този факт, чрез
усещането си за срам. И ако Плотин се е срамувал, че носи тяло,
83