Tqloto_tekst_Desi_red

Оправданието за наличността на безплътното тяло е
не онтологическата необходимост, а изразимостта на едно
послание-съобщение, дори дефинируемо като манипулация и-или
дезинформация и новина, които го използват като носител и
транслатор. Тук образът – образът като безплътно тяло е
медииран, той самият е медия, включен в една глобална медия,
той е посредник и представяне, метамедия, спрямо съобщението.
Обаче манипулативните игри често пъти го превръщат в
празен референт за заблуда, в конкретен наглед на погрешното
умозаключение, той е една явна и нагледна паралогия, чиято цел
е репресия на съзнанието и ограничаването на свободата, тъй
като това е игра не в правилата, а игра покрай правилата, самата
тя паралогична и от тук непрестанният ефект на удвояване,
което въздейства като омагьосване, защото е сочене на код към
код, едно зашифроване с цел погрешно декодиране, игрови блъф,
чиято крайна стратегия е еднозначно примитивна – ограничаване
на екзистенциалния потенциал, което е и ограничаване на
преживяването на битието в-и-чрез свободата на личността
като личност и уширяването ù като самоосъзнаване, ограничаване
на въплъщаването на реалността в конкретността на
тялото-през-тук-сега-то.
Плоскостното разгръщане, което се уподобява, което се
представя като раз-простиране, като пространствено разгръщане
е плоскостно най-вече откъм обраност на свободата,
чрез манипулациите и чара на фасцинацията. Безплътното
тяло, колкото е тяло на представянето, на това зрелище на
изложеността и откритостта, толкова е безобемно, недълбочинно,
безхоризонтно, плоскостно, повърхностно и повърхнинно,
което представя една илюзия за движение, дълбочина, чрез
измами на погледа и перспективни спекулации – разбира се, все
похвати, известни вече на живописта, но проблемът тук е,
че тази повърхностност и плоскостност е семантично проицирана,
че тя е семантично осъществена в директността
364