Tqloto_tekst_Desi_red

атавизъм, увенчаващ се с възвишеност, толкова и автентично
собственият модус на човешкото:
Целта на създаването на деца е да се дадат на света по-свободни
хора от самите нас 22 .
Симулакрумът, напротив, работи срещу въплътеността на
свободата; иска и се възползва от маските, но той не иска лица
зад тях, а само кухини, които да презентират ролите, но не и да
ги играят, или дори изиграват, а още по-малко въплъщават, т.е.
да ги очовечават в нарушението, да ги променят, трансформират,
правят човешки. Ако симулакрумът превръща образите
от техника за постигане на непосредствената, сетивна истина
в менанизъм за нарочна заблуда, то това е основната разлика
между изкуството и рекламата и капитала. Изкуството чрез
изразност та придава на образите уникален смисъл, чиято неповторимост
притежава универсална ценност. Аксиологическият
им смисъл въплъщава самата способност на човешкото
да бъде оригинално, да изобретява неповторимостта на себе
си и на мирозданието. Естетическото на практика е единственият
валоризиращ акт, където ценността на материята е
безотносителна спрямо ценността на израза, който носи самия
онтологически смисъл. Симулакрумът, от своя страна, е точно
обрат ното. Той скрива смисловия потенциал на изразителността
и полага акцента върху функционалността, т.е. върху
производството на все повече и повече привидности, които
макар и да тежат, нямат плът и реалност, защото не могат да
бъдат валоризирани, предназначени-включени в живото, като
оживотворяване, т.е. произвеждане на собствен, единичен, неповторим
смисъл. А този, които оживотворява света и битието,
е човекът – с тялото и с разума си.
22
Ницше, Фридрих. Връщане към себе си..., с. 51.
410