Tqloto_tekst_Desi_red

Душата, живото умножава логоса, умножава и разгръща до
безграничното и безпределното самосъществувание. Придава
още битие, като разкрива разнообразието и многоликостта
на първоначалото, на огъня – и в това е глъбината на глъбината,
тайната на тайната: „На душата е присъщ логос, който
сам се разраства (сам себе си умножава )“ ( Фрагменти № 115).
Душата всъщност се уподобява на силата, въплъщавайки и
превъплъщавайки самата тази сила, защото умножаването на
логоса, което е едва ли нещо различно от придаване-откриване
и осъществяване на смисъла, вложен в самото съществувание
– мъдростта, която сама себе си откровява посредством
хармонията, красотата в ритъма и съразмерността на всички
процеси, протичащи във връзката мироздание-природа-човек.
Душата е част от постоянното поддържане на космическото
равновесие, на умножаването на битието и на неговото
осъществяване.
Огънят, логосът и душата са не просто образи, не са и само
специфични философски категории, понятия или принципи на
разума, но също освен това те са митически същества и физически
тела, дори в аспекта на един чисто демоничен характер.
Но всички тези категории са смислово синтетични, те постигат
и реализират своите сложни значения тъкмо в-и-чрез взаимносвързаността
и взаимоотнесеността си, до такава степен,
че е дори трудно да се говори за някакво вътрешно йерархизиране
помежду им, което би могло да се осъществи като степенуване.
Но пък би разрушило обема и съдържанието на тези
категории, ако те биват извадени от своята контекстуална
свързаност. В основата на целия космос е залегнал огънят, огънят
е логосът на самия космос, а логосът на космоса е хармонията
– вечното движение и стълкновение, война между противоположностите
и тяхното противоречие. Поради това
логос е законът, божественият принцип, който осъществява
битието, ръководното начало, сам той „огън вечно живеещ“ – об-
140