Tqloto_tekst_Desi_red

с преднамерена насоченост от страна на готовия за познание
и вече познаващ, реципииращ субект, който осъществява един
биномичен акт на познание-чрез-себе-си, чрез своята положеност,
изложеност, овъншненост, чрез своята потенциалност,
способност и действие, познание, което е двустранно навън и
навътре, без възможност за ясно дефиниране на отстоянието.
Тук не се интересувам по никакъв начин от чистата биологическа
основа, нито от механизмите на перцептивните
процеси, нито пък от чисто логическата и гносеологическа
способност на отношението сетива – съзнание, нито дори от
логическите схеми, а от чистата наличност на явеността, на
появяването на тялото като тяло в самото себе си и чрез себе
си благодарение на своята предразположеност, което го предопределя
като такова, само по отношение на човешкото като
дело на човека. Тоест в постмодерната мисъл вече не може да
има и съмнение след научното знание и техническата епоха, че
науките за духа всъщност се занимават с това как човекът конструира
света от себе си, как постулира света, как „изобретява“
действителността, което означава и как изобретява и тялото
си. Това всъщност е преборването върху най-дълбокото
и мрачно свещено табу – върху идеята, че човекът, доказано от
технонаучния примат на постмодерното знание, изкривява реалността.
Всъщност той не я изкривява, а я сътворява, такава
каквато може да създаде, такава на каквато е способен и това
го прави именно човек и креатор, същество на питането, лирическо
същество, скептично, трагично, играещо...
Тялото текст е изследване на тялото като човешка форма
на реалността, като изобретяване на наличното, на предхождащото
ни и предпоставящото ни, на съдържанията, които
дори несъзнавайки, ни сътворяват, и които ретранслираме, реверберираме
и произвеждаме сами, чрез собствения си живот, в
рамките на кожата си и границите на сетивно-менталната си
способност.
240