Tqloto_tekst_Desi_red

начин освен като съзнание за собствената ми овъншненост,
но винаги в позицията на из-от-вътре-то на моето собствено
тяло, към неговото изложено към другото вън.
Мултимедийното изкуство всъщност разиграва отношенията
на телата и погледите, зависимостите и властовите
репресии през погледа, социалността на гледането и перверзията,
насилието и естествеността на актовете на гледането
и принудата. В самотата си погледът, който бива мултиплициран
като сила в електронната мултимедийна виртуалност,
всъщност сам се облъщава и онанира със себе си и гледката на
своя образ не като в огледало, а като проекция – т.е. като друга
съблазняваща плът. Телата посредством проекцията остават
без история, защото не знаят как да се срещнат с душата,
която е собственото им друго в тях самите, отвъд буквалността
на консумеризма. Телата – живите тела произвеждат
и разпластяват върху света само своите собствени образи,
които използват като обекти на нагона си – отчуждавайки се
от собствеността на себето си. Така изкуството на визуалната
медиизираност, посредством игрите на погледа, разобличава
ситуацията на човека, който просто не може да се превърне
в личност, в себеистория и материално-духовно единство, защото
е застинал в инстинкта си, в егоцентризма на своята
визуална суета и се е разпластил в своите социално обусловени
проекции-обезплътявания. Какво друго е снимката на паспорта –
другото като легитимация за това тук, държавна виртуализация
– документираният, удостоверен външен поглед за моята
собствена действителност, от която нямам право да се отдалечавам
– отвъд едни предопределени и законно дефинирани граници
– например ако нося брада и реша вече да не я нося, следва в
40-дневен срок – средносрочното ù възстановяване израстване,
или да я пусна пак, или да си извадя нов документ за самоличност.
Безплътният образ се оказва надарен с властово тяло, което
въздейства върху моето живо и реално тяло, а моят собствен
389