Tqloto_tekst_Desi_red

никване, по същността, дори в своята неудържимост като
трансформиран копнеж по онтологията:
Материално въображение – тази учудваща нужда от проникване,
която – отвъд съблазните на въображението на формите – ще мисли
материята, ще мечтае материята, ще живее в материята, или, което
е същото, ще материализира въображаемото... Когато образите се
предлагат в серии, те показват първичната материя, фундаменталния
елемент. Психологията на въображението се подчинява на закона
на четирите стихии в по-голяма степен от анатомията на въображението
25 .
Материалното въображение е търсене на обща мяра между
жаждата за живеене и жаждата за говорене, ако перифразирам
самия Башлар, но това не се отнася само за литературните
образи, а изобщо е присъщо на човешкото мислене и естество,
което буквално се проицира, любува и осъществява в света
на своите думи и идеи, в „света на словото“, където буквално
е текст на самото себе си и където разчитането се постига
на едно наистина онтологично ниво, което е следствие от неслитната
слятост на език и мислене. Тъй като образите развиват
езика, в който битието се осъществява като дом – единственото
място на екзистенциално господство. Защото ако
сред природата човекът е сред безкрая, които го устрашава,
обгръща, дебне или залива със себе си, то в съзнанието-език човекът
е господар на вътрешния си апейрон; той е потопен и потъващ
в него, като същевременно е субект на една непрестанна
екстензивност и вътрешно роене и умножаване на световете,
постигнато през една чиста словесна демиургия, чийто хоризонт
е неопределим и несводим до каквато и да е било граница –
25
Башлар, Гастон. Въображение и подвижност, гл. ІІІ. – Във: Въздухът и сънищата.
София, 2007, с. 23.
144