Tqloto_tekst_Desi_red

Сухият блясък е логосът, свързващ се и изразяващ се посредством
душата – това е видно от следния фрагмент (№ 118):
„Сух блясък – най-мъдрата и прекрасна душа“. Душата, причастна
на демиургичността на логоса и огъня, е връзка между проявленията,
толкова доколкото огънят е самата непрекъснатост
и трансформативност, а логосът проблясъците в явленията,
прекъснатостта в непрекъснатостта. Съществуващото
разкрива и осъществява себе си посредством собственото
си умножаване и усложняване, което трябва да се възприема в
проекцията на едно разгръщане в чисто динамически аспект.
Откритостта се постига в такива знаци, дори бихме могли
да ги определим като свръхзнаци 22 , защото те са говор за същността,
като същност, която нито се крие, нито се изразява
чуваемо, а се откровява посредством знаци ( Фрагменти № 93
и 123), като самите те са откритото на скритото.
Делфийският бог нито скрива, нито разкрива – а символизира.
Точният термин е σημαίνει – давам знак, говоря чрез символи,
символизирам. Същата мантическа употреба и смисъл
22
В. Келбер дори говори за „символи“ (Kelber, W. Die Logoslehre von Heraklit bis
Origenes. Stuttgart, 1958, p. 18), но като цяло стилът на Хераклит би следвало да се
дефинира в един по-скоро йератически, а не чисто философски аспект; в един сложен
и висок „еклектизъм“, който надхвърля и преодолява в себе си всичко чисто научно,
философско или само поетично и митологическо, и което може да се охарактеризира
единствено като абстрактно-всеобща митология, ако препотвърдим задълбочената
логика на твърдението на А. Лосев. Руският учен настоява, че образите
на Хераклит са не просто лишени от условност, художественост или поезия, но са
следствие от една „безусловност“, а сам Хераклит се е възприемал като пределно точен
изразител на абсолютно-обективното битие, като в образите си предавал едно
напълно точно и ясно изображение на реалното. Като знак за това твърдение може
да се отчете и исторически достоверното свидетелство, че оставя съчинението
си за съхранение, което буквално означава и посвещаване на божеството, в храма на
Артемида Ефеска. Ако въобще може да се говори за символизъм, то това би бил един
абсолютен символизъм и символически материализъм, символизъм с материалистическо-субстанциална
символика, в който всичко е колкото абсолютно материално,
толкова и абсолютно символично.
138