Tqloto_tekst_Desi_red

бективност и свят, от една страна, а от друга, на политическите
манипулации, на симулакрумното удвояване на реалността
и подмяната на естествената субстанциалност, както
и на стимулирането на желанието и нарцистичния комплекс
на личността като индивид и на самото общество. Изследва
се перверзията на постмодерните нормализации на манипулативните
схеми, които буквално трансформират наличната
действителност. Разгледана е и реакцията на изкуството и на
неговите актуални медийни, виртуални форми, които са разбирани
като контрапункт, последни топоси на съпротивата и
на свободата. Акцентът е върху спецификата на мултимедийните
изкуства, поради основателността на аргумента, даден
от Маклухан още през 1967 г., че „мултимедията отваря съдържанието“
8 , откъдето лесно могат да бъдат почерпани примери
за отсъствието от тялото, отчуждението и разобщеността
с телесното тук. Дефинира се смисълът на безплътието,
представя се съществуването през образа и виртуализирането
на тялото, както и конкретните връзки между отсъствие и
присъствие, отсъствие и безплътност, презентираност, проекция,
т.е. онагледено е Нарцистичното тяло на проекцията и
образа, които се оказват в опозиция с живата конкретика на
самото тяло и ù оказват съществени въздействия.
Едно от основните намерения на работата е са разкрие темата
за тялото в контекста на естетическия дискурс, но от
един неочакван ъгъл. Естетиката е необходим, непрекъснат, насрещен
и предстоящ отговор на въпроса не само какво е изкуството,
но и защо ни е то. Съсредоточавайки се върху проблема
за тялото и осъзнавайки дискредитацията и ниския генеративен
кредит, и то в чисто онтологически аспект на тялото,
може да се твърди, че естетиката се превръща в нова форма на
онтологията и тялото в своите естетически прояви, излъчва
8
McLuchan, M. The Medium is the Message. New York, 1968.
446