Tqloto_tekst_Desi_red

шаващата го случайност, на която се е усещал изключителна
и невероятна еманация, претворява наличността и нейната
произволност в необходимост – необходимостта, мислима в
перспективата на хуманитарното, като трансформация на
случайността чрез разбиране и осъзнаване. Като превръщане
на природата в култура, тъй като културата е природата на
човешкото и културата в природното. Озовал се – това е човекът,
озовал се в битието и осъден да бъде жив. Феноменът
на озоваване, на себе-не-присвоеност и на досъзидание е сякаш
самият фундамент на онова, което можем да характеризираме
като отлика на човековостта спрямо всичко друго – от самия
глобален учудващ феномен на битието. Тялото предизвиква
учудването, защото е вместилище, дом и съсъд на битието, но
най-вече то е единственият му модус, модус на неговата оживотвореност
и на динамическата му пластичност. Тялото е
чудо и учудване, защото най-напред е някаква материализация
на озоваността. Като озован в тяло, човекът вече има проблем,
тялото е актуалното му озоваване, а самото озоваване
е проблем, синонимичността е очевидна. Тялото е първият
проблем.
Тялото не просто се е оказало проблем за човека, за неговото
мислене, но и проблем от първостепенна важност за собственото
му съществуване. Тялото е някаква граница на битието.
Означаващата способност на човека е вписала собственото му
тяло в сложни мрежи от взаимодействия, вплело го е в текстове,
неизбродни пространства от знаци, които сякаш са го заличили
или са се превърнали в знак на нещо друго, но не и на самото
себе си. Проскрипцията – писането за, писането като идване и
насрещност, е различно от писането дескрипция, опи сание. Тя
дава графиката на тялото като озованост, и то като озованост
в чудото на питането. Проскрибцията не е дефиниция,
дефинициите следват проскрибцията, стават възможни едва
когато тя е налична, когато е факт. Проскрибцията е нова дис-
62