Tqloto_tekst_Desi_red

и сетивно и ноуменално безгранично. Тялото ми мое, единствено
и живо, е част от множественото и функциониращо като
едно тяло на света на мирозданието; онова, което е както
нещо, така и „състояние на съзнанието“. Тялото е поява μεταξύ
в тази гигнотична опозиция, която е матрица-снемане на частта
и на цялото – съзвучие.
Хиазъм Аз – Света
Аз – Другия –
Хиазъм моето тяло – нещата, осъществен чрез раздвояването
на моето тяло на вътре и вънка – раздвояването на нещата
(тяхното вътре и тяхното вънка).
Тъкмо защото ги има тези две раздвоявания, е възможно: вмъкването
на света между двата дяла на моето тяло; вмъкването
на моето тяло между двата дяла на всяко нещо на света 44 .
Между е трепет, способност, възможност и действие – трепет
и хиазъм, възможност, отместване, убягване, което обаче
е творческо, гигнотично, пораждащо, едно съвпадение-не-съвпадение,
едно реене междеене-приплъзване между едно и друго, цяло
и част. Хиазмът μεταξύ е отместването-изпълване, осъществени
в самите предели на тялото, което ще рече и на човешкото,
тялото и светът подлежат на улавяне, на домогване-осъзнаване
– на мигновеността като откровение-прозрение-разбиране.
Онова, което те обзема, е обзето, „да вземаш и да бъдеш взет“
е едновременност, мигновение, синхрон и съзвучие на помежду
и от двете страни едновременно. Човешкото, включително
като дух и тяло, е красиво междеене, сила, дюнамис, люлеене
μεταξύ, защото може да бъде частица и свят.
44
Мерло-Понти, Морис. Хиазъм-обратимост. – В: Видимото и невидимото, с.
269.
298