Tqloto_tekst_Desi_red

Тялото отдавна, и то няколкократно е било поробвано, но
не и самият процес на оличностяването. Днес личността се
манипулира тъкмо през съвсем естествената си склонност и
желание за интензивно съществуване-състояване като личност.
Връзката между душата и тялото, както и величието на тяхната
опозиция са снети, те са дисфункционализирани, изчерпани,
релативно омаломощени. Няма диалог, нито монолог – нов
хиатус:
Като всички велики дихотомии, тази, която е свързана с духа
и тялото, изчезна 26 .
Без енергията на тази опозиция тялото не може да оприсъствява
човешкото, да състои в себе си абсолютното тук,
то е само механизъм или вещ, зев, процеп в случайността. Макар
и политическите структури да се опитват да наложат
тялото като автентичен субект, всъщност достигат единствено
до създаването на отсъствие и празнота. Защото като
отсъствие от своята материална позитивност тялото не
може да понесе съзнанието за всемира, които се разстила в-ичрез
материята, то става а-топично, блуждаещо, нямо без гамата
от „обект – субект“ разпластявания и презентации, които
са източник на видимости, но не и на същности, на призрачни
наличности, но лишени от актуалното настояще на жизнена
сила.
Тялото бива обезплътено и като бива превърнато единствено
в тяло на желанието, на инстинкта и импулса, защото ако
употребим формулата за либидното изчерпване на Бодрияр, когато
всичко е секс, никъде няма секс, където всичко е прекрасно,
нищо не е прекрасно, където всичко е тяло – тялото е никъде,
тялото отсъства. Тялото винаги отговаря на желанието, сега
26
Липовецки, Жил. Възвърнатото тяло..., с. 67.
425