Tqloto_tekst_Desi_red

питагорейската представа за битието, но безграничното
άπειρα, определено тежнее към апейрона άπειρον на Анаксимандър
и безграничния въздух Анаксимен. Празното, което
единицата вдишва от безграничното, се представя много подобно
на въздуха α̉ρχή на Анаксимен. Понятието хармония
играе твърде специфична роля и в тезите на Хераклит, и то
твърде близка до общата концепция на Питагор. Напълно
възможно е и двамата да са го приели по традиция от Анаксимандър,
у когото за първи път на понятието е придаден
осъразмеряващ смисъл и е съчетано с представата за мярата и
справедливия ред, предопределяща се от времето, ограничените
възможности за съществуване и взаимното обособяване-ограничаване,
кръговрата на първо елементите, всички тези генерализирани
и изразени в борбата като фундаментално онтологично
противоречие, втъкани в идеята за съзвучността на
съществуващото.
Модел в границите, на които преди всичко се онагледява
специфичния античен мирогледен холизъм, посредством призмата,
на който се извършва възприятието както на отделните
съществуващи елементи, така и на техните взаимоотношения
и градирането им до един крупен обобщен образ на
цялото. Модел, чиито интелектуален способ се разпростира
върху всички форми на човешкия светоглед, начин на живот
и прояви, от когото тепърва в историята на философията
и мисълта, ще бъдат извличани конструктивни енергии. И
при това този космогоничен тетракиден модел е преди всичко
светоглед, виталистична нагласа и съвсем реален начин на
осъществяване на битието. Принцип, гарантиращ в осъразмереността
си не просто завършеността на космоса и човешките
отношения в него към природата и между хората,
но и чисто органическата завършеност на битието, което
непрестанно се възвръща към себе си и се постига като оживотворяване.
165