Tqloto_tekst_Desi_red

изпъква във фасцинационната енергия на цифровизираната, мултимедийна
безплътна плът.
Фасцинацията е луминесцентното излъчване, излъчването
всмукване-поглъщане, хипнотизирането на погледа, концентрирането
на жизнената енергия в едно не утопично, а отвъд всяка
топичност, в самата потенциалност на могъщото копие достоверно
„като-че-ли“, една ентропия на атопичното. Фасцинацията
е нещо като гласа на сирените – пределно сладостен, той
довежда до самия бряг на не-съществуванието на представата
за λειμών α̉νθεμόεις – „бряг разцъфтял“ 9 , тучна и злачна, зелена
9
λειμών α̉νθεμόεις – страрогръцки ез. – бряг разцъфтял – определение, дадено
от Омир за бреговете на островите на сирените, като по този начин хипотекстуално
е изведена връзката между еротичното значение на λειμών, което означава и
женския пол, но препраща и към пограбалните практики и погребалното значение на
поляната и сирените като образ на смъртта и губителното, на ужасяващата и същевременно
с това изкушаваща радикална другост. Както подчертава тази нееднозначност
в своето изследване Motte, Andre. Prairies et jardins de la Grèce antique. Bruxelles,
1973, p. 50–56, 83–87, 250–279.
Както Омир се опира на съобщността на тези значения във всички споменавания,
за да подскаже извънредността, изключителността на ситуацията, до която
има достъп, и превръща героя в герой едновременно като изпитание и мъдрост,
като човешки опит, който трябва да бъде присвоен към „незабравимостта“ на подвига,
на всяко усилие да се съществува, което е в борба със себе си веднъж; и втори
път, със самата увличаща стихия на загадката, която го надвишава и примамва. В
Одисея, ХІІ, с. 156–161, 184–188.
Ако Одисей говори на своите спътници, за да ги предупреди за опаснос тите
на тази съблазън и да ги предпази от нея, като запуши ушите им, така че да не чуват
примамливите звуци на пеещите гласове, то сам намира начин да задоволи глождещото
го любопитство, желание и страст да чуе, да направи престъпването на
човешката мяра, на предопределеното, като при това го стори и остане напълно
невредим. Одисей изисква от спътниците си да го завържат, за да чуе песента, да
вкуси от това забранено за живите знание, да се досегне до тази въвличаща, но и
губителна сладост:
Ще ви го кажа, че всеки да знае дали да загинем,
или е още възможно от орис и смърт да избегнем.
Първо поръча ми тя да страним от брега разцъфтял и
от чародейния зов на примамните морски сирени.
Само на мен позволи да ги слушам...
350