Tqloto_tekst_Desi_red

пълно непостижимо; напрежението, от което възникват текстовете
– комутациите на тялото.
И даже когато човечеството ще може да сътвори дете
не от съюза на мъж и жена, и то ще бъде клонинг (и това не е
толкова далеч, а е предстоящо и дори може би е реалност), пак
културата в своята екзистенциална оголеност ще застане на
това голо поле, където да сътвори едно ново тяло, едно ново
разбиране, съглашение, констелация за тялото, което пак за пореден
път, а и винаги, ще остане напълно шокиращо, чудновато
и чудо, учудващо, удивително в своята откритост, наличност
и настоящост.
Шокът от телесността е самото тяло – непрозримостта
му и необходимостта то да бъде преживяно и осъзнато от
културата, т.е. то да бъде нормализирано, очовечено. Тялото
не като дивото, като животинското, органичното, а напротив,
като тяло на човешкото, като външното на вътрешното,
като живата открита интимност на неявно личностното,
като показаността на онова, което не може да остане неявно-съществувание,
защото опозицията между видимо и невидимо
е и опозиция между живо и мъртво, между присъстващо
и отсъстващо, а културата е грижата за спасението, внедряването
в процедура на една или друга форма на битие; на човешкото
като било – в перспективите на историчността или на
настоящостта. Духовното, което не може да се субстантивира,
без да бъде субстантивирано и тялото. Шокът е част
от съвместността, от съзвучието на контраста и парадокса –
копулата, който трябва да бъде не преодоляван, а съвместяван,
постиган не като болезненост, а като онтологичес ка стратегия,
като екзистенциална модуалност.
Шокът от тялото е шок от самото битие, пределно интензивно
учудване. Тялото е битие, което ни удържа като съществуващи
в това, което сме; удържа и изпуска едновремен-
316