Tqloto_tekst_Desi_red

фалшифицираната симулакрично дадена реалност, представена
като съвършено и безгрижно щастие на красивото безметежно
рекламно сега. Отсъствието на тялото е следствие тъкмо на
тези трансгресивни актове спрямо човешкото, спрямо абсолютното
тук на тялото, спрямо текста-тяло, спрямо човешкото
съдържание в съдържанието на битието.
Но симулакрумът, освен властова, притежава естетическа
акустика и сигнификативност. Симулакрумът е оръжие от
страна на майсторствата на изкуствата. Също както и рекламата,
която макар да борави непосредствено с всички средства
на изкуството и да се представя „като“ изкуство, не е изкуство,
нито би могла някога да бъде изкуство поради дълбокото
съдържателно различие със свободните изящни изкуства. Това
остава в сила дори по отношение на приложните изкуства
(днес, когато „дизайнът“ безспорно би могъл да функционира
и като абстрактна малка пластика или екстериорно монументално
решение). Различие, дори по отношение на самата основа
на художествения акт – фриволността на самоприцеленото,
играта на-със същности, или с играта-свобода и игривостта
на плановете-светове, които се превръщат в съотгласености,
които проговарят в кода на едно преживяване и съ-преживяване,
а не в кода на употребата и узуса, които не са цел, а средство към
външната спрямо самите тях цел. И ако рекламата е просто
„като“-изкуство, прикрита картелно-правителствена власт,
срита манипулация, палиативно насилие, то симулакрумът е
доста по-перфиден, защото се явява не само „като“-естетика,
„като“-свобода, но дори и „като“-живот, „като“-знание, без да
бъде нито едно от тях, което е вече силно смущаващо и заплашително
за човешкото, като човешко чрез-и-в свобода-игра-отговорност.
Симулакрумът нито осъществява, нито оприсъствява,
той е симулация, лъжа, привидност, задържащо действие,
което парализира. Симулакрумът е целенасочено убийствена
техника, преднамерен неестествен модус, сам чист механизъм
407