Tqloto_tekst_Desi_red

от Нанси за отписване от натрапените формули към тялото.
„Тялото текст“ е усилие тялото да бъде върнато към-и-на себе
си, т.е. на въплъщаването на цялостни човешки съдържания,
оприсъствявайки в едно абсолютно тук, не друго, а именно способността
за самопознание. Тялото е разглеждано през цялото
време тъкмо в светлината на тази откритост и способност
да се оприсъствяват битието и смисълът, до който човек се
домогва. Смисълът, който се оказва изобретен, следствие на
един автопойезис, като това осъзнаване е опит да се възвърне
изгубеното достойнство и да се открие нов подход за непоробваща
рефлексия, чиято основна задача е да покаже тялото и
неговата роля на оцелостяващ онтологията модус.
Първата глава съсредоточава вниманието върху общите
дефиниции на тялото и телесността, както и върху факта, че
всеки дискурс върху тялото е и някаква форма на онтологически
дискурс. Че в представите, свързани с тялото, има наслоена
„история“, върху която могат да се осъществяват реконструкции,
която и се нуждае от археология, че тялото се е състояло
като архив, като шифър и шаблон, че притежава пазиграфически
ресурс, който е наличен и четим. Тялото като своеобразна
няма, но трайна „азбуката на мислите“, което е и изходното
разбиране за тялото текст. И така, да се разбули самата съз-даденост
на истината, очевидността, че човек сам конструира
своите значения и свят и в това лежи красотата на способността
му да бъде откритост, да осъществява откритостта,
включително и като естезис. Тялото и мисленето на тялото
оголват истината за човека тъкмо като проект, който се осъществява
и „преживява субективно“ 7 .
Присъствието, „абсолютното тук“ на тялото в аспекта
на античната философска и художествена мисъл е темата
на втората глава. Пазиграфията в тази част притежава свое
7
Сартр, Жан-Пол. Екзистенциализмът е хуманизъм. С. 1996.