Tqloto_tekst_Desi_red

Фрустрираното тяло-вещ
Отсъстващото тяло може да се открие в конгениално-рефлексивния
ракурс на симулакричното въздействие на властта в
тъканта на подменена действителност, в проекцията-привидност
на серията „като“ на битието-призрак. Това е обезкръвеното
и обезплътено тяло на голия реален човек, който е разлъчен
от целостта на своето себе, откъснат от историята на собственото
си тяло, от телата на своята история по родство и
роднинство, разрушен от имплозията на привидното, останал
да ек з и с тира в аскеза, но не светийстваща, а разгулно консумерческа,
но несъщностна поради лишеността от ценност – без
ценност животът е самоубийствено отчуждение, отсъствие
от живото. Битието, което е сведено до партитивни прояви
се състои във фрагменти, които самият индивид не знае
как за оцелости чрез себе си, за да придобие история-личност.
Фрагменти, които просто не разпознава като собствена руина
и като архео логически податки за неповторима лична история,
а като самостоятелни парчета битие, без отношение едно към
друго. Но човек е във всичко, което го принуждава да присъства
или да отсъства – болка, радост, здраве, болест... Отсъстващото
тяло е тяло на разлъката, на неприсвоеността, на резигнативността
и на невъзможността, т.е. тяло на съществуването
в изолация, манипулативно разобщение, отчуждение и най-вече
страх.
Симулакричната подмяна оперира с гигнотичните атавизми
на човешкото себе и с техните клокочещи, живи, подсъзнателни
архетипни енергии. Симулакричното е фрустрация на
желанието и тялото като желание, при все че е винаги рекламно
и дори рекламно позитивистки огласено – „Сътворете се!“,
„Състоявайте се като себе си!“, „Намерете себе си!“, „Бъдете себе
си!“– лозунгите, през които то унищожава състояването, оп-
411