Tqloto_tekst_Desi_red

но притежава чисто конгениална релация, чиято оптика и диоптрика
дават възможност за собствен дискурс.
Известната преакцентираност на отношението тяло-поглед
е наложителна и заради архетипалното отношение, което
репрезентира, и поради невъзможността да се премълчи фактът,
че не просто днес, а като че ли винаги, но особено сега,
„господстващата перспектива е визуална“ 28 , което влече не едно
последствие за самото тяло. От една страна, а от друга поради
ерозията на връзката между гледане и свобода, която много
добре илюстрира екзистенциализма на Сартр, както и засвидетелства
Ханс Блуменберг:
Връзката между гледане и свобода се разпада, благодарение на
господството на препарата (технологическата подготвеност
на гледането апарат-посредник, скритата институционализираност
в него – б.а.), на технически предопределените ситуации
и аспекти, разширяването на сетивните сфери в модерната
епоха не се превръща в източник на свобода 29 .
Днес, когато то е медиирано, виртуализирано, фотографирано,
излъчено, ретранслирано и т.н., гледането и префункционализирано
и трансмутирано като форма на агитация – рекламна или
институционална, на политическа икономия и възпитание, чрез
красноречиви модели. Възможно ли е да се търси утеха за реалността
на тялото, която може да бъде появена не през погледа, а
през друга сетивна непосредственост. Такава алтернатива сякаш
винаги е била носена и предлагана от дактилното усещане.
Тялото обаче се появява не само от ръката. То има едно
друго, не по-малко съществено появяване, не по-малко значимо
феноменологично отекване – през ръката, като докосване, като
28
Бел, Даниел. Културните противоречия на капитала. С., 1994, с. 90–91.
29
Blumenberg, H. Light like metaphor. – In: Philosophy, 1999, № 4/5, Cambridge.
266