Tqloto_tekst_Desi_red

разход, рационална схема на смисъла, и като код, и като разрешение
на проблем, но и като неговата постоянна актуалност
и невъзможност да бъде надмогната непрестанната му произносимост
като виталистичен аргумент. В него има елемент на
опростяване и схематизиране, на потенция за множествена и
еднотипна репрезентация, но и на ефективност, екзистенциална
пригодност и функционалност.
Шаблонът е аргумент, отправна точка на разсъждението,
на питането и настояването за актуализиране на смисъла, за
перманентната му проверка. Интелектуалната съпротива срещу
идеологическата щамповка на мисловните модели работи
с конструкциите на шаблона тъкмо за да демаскира тяхната
структурираност, тяхната обобщеност и консолидираност,
прави опит да освети почти непроницаемата им плътност
от договореност, общосподеленост, вседостъпност и повсеместност.
Шаблонът обаче не е просто банализиран смисъл,
той е преди всичко „удачен“ и неговата подходящост и комуникативна
потенциалност го превръщат в минно поле, което
може да взривява инструментите за неутрализация. Поради
това е нужно да се преодолее разбирането за шаблона като автоматично,
лишено от разбиране, механично възпроизвеждане
на форма или смисъл, на узуален акт, в който не е възможно да се
внедрят елементи на субективна конотативност и интенционална
оригиналност. Своеобразната злоупотреба с шаблона, а и
отчетливото му недоразбиране като семантично депо, го превръщат
в отрицателна интелектуална катехереза, отдалечена
от оригиналността и творческата неповторимост.
Но шаблонът е едновременно стереотип и функционален
шифър. Ако шаблон и код са в известна опозиция, то шифърът е
функционалността, репрезентирана като действие, т.е. кодът
като шаблон и шаблонът като код. И ако отнесем шаблона в
линията матрица, образец, конвенция по отношение на телесността,
която се полага като онтологическа матрица, образец
69