Tqloto_tekst_Desi_red

въплътен, да се състои, защото сам по себе си е симулакричен,
измамен. Красотата, която обслужва капитала – консумерческия
modus vivendi, на практика е форма без същност, съществуване
в режима на привидностите „като-че-ли“, разлъчеността,
т.е. на несубстанциалната плът и безплътните тела, които не
са присъствие в-чрез живот, а са негови мимикрии. Всъщност
леснодостъпната, безвъпросна и нетревожна красота е по-скоро
униформа на невъзможността и неспособността за красота.
Защото красота е и другост, одругостяване, движение, трепет,
тревога. И ако античното реализира красотата като хармония,
като космизиране, то това е възможно само защото се
охранява нейната способност да междее, да е голяма и малка, да
е комична и трагична, да е възвишена и потресно патетична и
трогателно очарователна, но най-вече да е специфична изява на
човешката форма на битие, която е форма в-и-чрез тяло. Днес
няма нито смях, нито сълзи, удребненото е хоризонтално, няма
комедия, но няма и трагедия, състои се само абсурдът на униформата,
на разрушението чрез имплозии или саморазрушителността
на убийствата чрез самоубийство.
Убийство чрез самоубийство
Чезненето, отсъствието от тялото са имплозии, чиято цел
е убийство чрез самоубийство; насилие чрез неосъзнатост – социална
манипулация чрез личните кодове на оличностяването.
Чезненето се възползва от травестийните механизми, които
по своето естество са нагледно пародийни, а по същност разрушително
перфидни, подчинени на симулакричните режими
на презентиране и осъществяване чрез подмяна. Симулакрумът
е отклонение и уподобяване, пародиен акт, но не към високия
404