Tqloto_tekst_Desi_red

им с едно или друго физическо изобразяване, с една или друга външна
мотивировка. Може с пълна увереност да се каже, че у Омир всъщност
няма почти никакво изобразяване на вътрешните преживявания на
човека и за тези преживявания ние само се досещаме по външното положение
на излаганите у него събития“ 13 .
Атнипсихологизмът всъщност е художественото техне
на архаичния мироглед, на архаичната представа за човека и рецепцията
върху тялото и душата. Технето на една геометрическа
партивна естетика, прозираща цялото като съфункционалност
на частите, които обаче са мислима само като части.
Където архаическото осъществяване на душата и тялото
зависят от технето, както е представено в епоса на Омир,
тялото преповтаря света соматично. Тялото не е единно, а
е съставено от самостоятелно оформени части, които имат
своя собствена характеристика и направа. Антипсихологизмът
всъщност проектира една представа, реализираща родовия мироглед,
потискаща индивидуалитета, оличностяването вън от
цялото на общността. Тялото и душата са мислени през категориите
на общото. Затова и репрезентациите на човешкото
са през неговото тяло, което е общностно, в смисъл на съвместно
и споделимо, душата е възможна през телесните си „изображения“,
които са споделими и нагледни в тялото. Интимните
преживявания, доколкото изобщо те са „интимни“, са
подчинени на онова, което ги регламентира, направлява, допуска
и разрешава в общността рамката на цялото, веднъж като
изразители на общностните ценности и смисли и втори път
като техни проблясъци еманации или примери – какъвто е героят
и неговият статут на изложеност пред погледа на другите,
фокус и илюминация за останалите, въплъщение образец на
идеалното човешко същество. Всъщност тялото при Омир е
13
Лосев, А. Ф. Омир..., с. 121.
123