Tqloto_tekst_Desi_red

вяването на целостта като оживотвореност. Безсрамното
тяло е безсрамно най-напред, защото е лишено от себе си, защото
е куха маска, отсъствие и невъзможност за действително,
динамично, посредством съприлежащия дюнамис, присъствие.
Обсценността на нарцисизма е толкова силна и така
демонстративно безсрамна, защото цели именно превръщането
на тялото във вещ, в маска, в кухост, която да не прикрива
същности и да не поражда проблематични полифонични
наличности, т.е. уникални човешки съдържания. Това е максималната
подмяна и фалшификация – дискредитирано, лишено
от истинското си достойнство, тялото се радва на усиленото
ухажване-преклонение на терапевтичните средства за
терапевтика и лечение на смъртта-старостта-болестта-нараненостите
и недъгавостите. Върху които обаче се стоварва
не само целият срам, който изобщо трябва да се понася днес,
но и целият гняв, негодувание и бунт. Старостта, болестта,
смърт та са срамни, неприлични, недопустими, те трябва да
се скриват, да не се опубличностяват, а когато това се прави,
те да са пародийно обезоръжени. Това неизказуемо на тялото
следва да се лекува или да се представя като спектакъл, случайност,
изключение от щастливото битие на повърхността,
в сигурните ресурси на консумеризма, на съществуването и
вечната райска задоволеност на дебелото черво, която е единствено
щастие и самото щастие.
Показната голота на хепънингите обаче е от друго естество.
Нейното нахално десакрализирано присъствие води към
естетиката на шока. Затова репрезентацията на срама точно
там, където той трябва да присъства, в публичността
спрямо другите, нарушава усещането за граница между интимното
и общото. Безсрамието с неговата показна телесност
разкрива едно руинирано интимно, което не може да се състои
в чистотата на личното пространство и травматично и
компенсаторно се явява като възстановяването на правото
422