Tqloto_tekst_Desi_red

Великото у човека е това, че той е мост, а не цел: това, което заслужава
обич при него, е, той е преход и залез 1 .
Corpus и ψυχή
Възможно ли е изобщо да се мисли тялото вън от някаква близост
или перспектива на сродяване или опозиция с дискурса на душата. Какво
е наложило дистинкцията на човешкото на тяло и душа. Защо
съотносимостта тяло – душа се е превърнала в питане, отправено
към същността на човека; и когато се говори за душа или тяло като
елементи, структурални единици, като модуси на битие, като приоритети
и какво изобщо се има предвид чрез тази опозиция corpus и
ψυχή. Защо в настоящето тялото е придобило особения статут
на проблем; защо толкова хилядолетия душата е била основно онтологическо
питане, а тялото е било премълчавано или унизявано,
нихилирано и отдалечавано от същността на човешкото? И как
унизяванията на тялото през свръхвалоризираните дискурси на душата
издават своите рефлекторни рудименти в психологическото
развитие на човечеството и неговото себевъзприятие. Къде е границата?!
Повечето от тези питания почти не предполагат някакъв
конкретен и изчерпателен отговор, често самите питания са отправени
към невъзможността за тяхното разрешаване, но усилието на
питането и неговото отправяне е вече някакъв подстъп към разрешение,
към отговор или израз на едно съзнание, проникнато от нова
необходимост.
Психогонията – възникването на душата, както и възникването
на идеята за душата, е съотносима в своя мащаб към
обобщеността на една соматогония, подобно на другите големи
1
Ницше, Фр. Тъй рече Заратустра. Предислов, 4. С., 1990, с. 30.
102