Tqloto_tekst_Desi_red

то го презентира, но не го осъществява като преживяване.Самото
тяло е лишено от собствено субстанциално преживяването
на насладата (както и на болката – в нашата палиативна
фармацевтика на зависимостта, на обезболяването, но не и на
терапевтиката). В света на консумеризма чистото наслаждение
се оказва толкова невъзможно, колкото и чистата болка.
Всичко бързо бива сведено до една обща обезболеност, която
не предполага никакви крайности. Насладата, сама по себе си,
има нещо общо с болката, защото е необичайна, рядка и съзерцателна
и изисква остра реакция и някаква рефлексия, а в света
на вечната еуфория, където има само веселие, но не и щастие,
е трудно да се прокрадне чисто органичното оцелостяване на
доволството наслаждение, което е пълнота на взаимодействието
между тялото и духа.
Днес тялото, надарено с полови белези, е обречено на някаква
изкуствена съдба... безразличие към секса като наслада... съдбата
на тялото е да се превърне в протеза... 27 .
Протезата се явява пригоденото, но не сподобеното, механизмът,
техническата обезпеченост, рационалното осъзнаване,
но не и онтологическата обоснованост – окастреният и
невъзможен смисъл. Тялото като протеза е тялото като личност
и отсъствието на личността. Тук тялото всъщност е
субституирано до нивото на протеза – материална проекция
на образа, на невъзможната симулация за органично дразнение,
което не случва реално, а просто бива „доставено“ през тялото,
но отвъд него – отместено, ретранслирано, препратено
към нещо отвъдно, но чиято отвъдност е банално тукашна, а
и напълно неприсвоена. Показване, демонстрация, презентация,
но не и действие, а тялото е дюнамис, единство на активно и
пасивно, на образ и действие, на състояние и движение – едно-
27
Бодрияр, Жан. Прозрачността на злото. – Факел, 2003, № 5, с. 227.
426