Tqloto_tekst_Desi_red

Всеки започва да гледа другите и иска сам да бъде гледан 22 .
И макар че Русо търси корена на неравенството в погледа като
огледало за достойнството и самомнението на личността,
като суета и необходимост за нахалството на тщеславието є,
където доказването на собствената є пълноценност е по-скоро
установяване на превъзходството, отколкото на равнопоставеност
в екзистенциалната ситуация, където опозитивността
е без етическа конотация, а маркирана единствено от онтическа
съгласуваност. Френският философ и моралист много
добре долавя тъкмо чистия екзистенциален смисъл на ситуацията,
който всъщност е и смисълът на насрещността, на отстоянието
и откритостта – онова категорично разширяване,
въпреки постановяването на онтичната граница-тялото, специфичното
засилване на усета за собственото ни съществуване,
постигане на максимална плътност от притежаването и на
преживяването на битието:
Дивакът живее в себе си; човекът в обществото – винаги извън себе
си, поради което може да живее само в мнението на другите; той извлича,
така да се каже, единствено от тяхната оценка усещането за
своето собствено съществуване 23 .
Където погледът освен съд, репресия и мяра е преди всичко
някакво уширяване на екзистенциалния хоризонт, онтологическо
изкуство за откритост и осъществяване, акт на екзистенциално
признание. Тялото се оказва, че е неотделимо от собствената
ни свързаност с другите, от мрежата на погледите,
които ни съвместяват и съполагат, чрез които изживяваме битийната
си ориентираност, ракурсите на собствената си су-
22
Русо, Жан-Жак. Какъв е произходът на неравенството. – В: Избрани съчинения.
Т. I. С., 1988, с. 627.
23
Русо, Жан-Жак. Какъв е произходът на неравенството..., с. 654.
93