Tqloto_tekst_Desi_red

из-несена, из-явена, про-явена, от-кроена, о-съществена – така
или иначе. Сукцесията на естетическата необходимост при
разчитането на тялото текст е аргумент колкото към телесното,
толкова и към текстуалното. Докато текстът и
тялото са мислени не в биномия, а в проявеност. Оживотвореното
вещество път-тяло в самата си оживотвореност е
текстуално активно, ако текст е преди всичко действие на
осъществяване, явяване, включително на живото като живо,
на съществуващото като съществуващо. Настоящото изследване
цели да подскаже тази контекстуална свързаност,
неразчленимостта на единството на тъканта тяло текст,
т.е. симбиотичното мислене върху тялото като човешката
форма на съществуването и като изява на самото битие като
такова във-и-чрез човека – в онзи почти непосилно дълбок аспект
за собственото познание като познание и способност
въобще.
Естетическото познание не е нито само философия на
изкуст вото, нито прикрито изкуствознание, нито някаква
история на вкуса, нормата, формите и насладата, а най-вече
глобално разгръщане на способността на човека да се натъква
на себе си и света, на истината за всичко това, на наличното
и духовнопостигаемото през своята способност за разбиране,
съждение, споделимост, изразимост. Постигаемостта на
смисъла като натъкване, изобретяване, игра и непрестанна
евристика; като изразяване, преживяване и осъществяване в
мащаба на една свързаност, континуалност и съотнесеност
към такава „незаинтересована“ наслада, чийто мащаб се нуждае
от определяне и изказване – едно специфично естетическо
реабилитиране на човешко и на самото битие – във факта на
неограничената творческа автономност на духа, която е и
автономност на вкуса (в единството на чист и интелектуален).
Факт, за който напомня:
34