Tqloto_tekst_Desi_red

при отпринтването и печатането върху нямата-гола-бяла
„празна и прозрачна“ основа на полето; или чрез отнемане на
наличното – изстър гване, изрязване, обработване с киселина и
т.н., както е при безбройните графически способи за постигане
на образ.
Повърхността е празното и прозрачно, то е полето на
изобразителната техника, която постига ефекта на образа.
Петната, линиите, фигурите и т.н се поместват неизменно
в границите на изобразителното поле, там разгръщат своята
формална текстура, която построява илюзията за пространство.
Дори интернет и виртуалното пространство са мислими
като поле на изобразителността – на въплъщенията, на
образите, и тяхното изначално генеративно качество е модуалността
спрямо празнотата и прозрачността. Празнота, в
която може да се помести цял един свят, да се конструира и
прозрачност, която да му бъде медия и канава, основа за разгръщане,
за изразяване на съотношение, връзка, субординация, контакт
и зависимост.
Етимологията на виртуалното, виртуалното в днешния
му смисъл на електронно, цифровизирано, медиирано и интернет
обусловено, осъществима през празното и прозрачното, е
пряко и континуално свързана с цялостната представа за изобразителното
поле и неговото генетично кодово-проективно
„виртуално пространство“. Изобразяващият – и всеки човек –
притежава способността да „вижда“ – да мисли плоското, двуизмерно
плос костното, като дълбочинно да привижда и разгръща
двуизмерността като триизмерност и още повече в ситуация
на „създаване на образи“, да извлича дълбочина, да я постига и репрезентира
чрез организация на пространството посредством
способа на големините, обемите, контакта, рефлексията и колористиката.
371