Tqloto_tekst_Desi_red

Алкиной“. Но κράτος е и геройството, успехът, силата на успелия,
надмощието, довело до подвиг и оттам донесло влияние –
власт и привилегиите и правото, както и произволът на тази
сила в насилието, произвола и своеволието. Силата на тялото,
доказала привилегията и преимуществото, но и нейният произвол
като престъпление, принуда и насилие, като наложената
воля против волята на някого, се определя като грубата, заплашителна
и агресивна, дори хищническа сила – βία. Есхил например
употребява, за да означи в „Прикованият Прометей“
онези елементи на тялото, които означават както жизнената
му сила, така и властта, която тялото произвежда със силата
си. Трагикът превръща в герои и маски Кратос и Бия – насилието
и грубата сила на властта. От друга страна, зловещите
пратеници на Гръмовержеца Зевс олицетворяват Закона (който
при софистите се възприема като насилие върху човешката
природа, като деформация на естеството, и митът за Прометей
в интерпретацията на Есхил показва именно това – как
властта дисциплинира тялото). Това са силите и злоупотребите
с властта, която надмогва и надделява с аргументите на
едно неопровержимо надмощие, които обаче са потискащи и
тиранични. По обобщено е класическото понятие за властта
като сила, като насилие, но и като време на щастие, тук силата
е средство, изобилие и богатство, тъй като е възможност,
право и пълномощие, привилегия и необвързаност, а от тук и
неограниченост - ε̉ξουσία, често това е царската власт или
управленската далновидност.
От своя страна пък тялото в цветущо здраве, красивото
и младо сияйно тяло на калокагатията; тялото на човека, в
чиито живот се състоява и реализира хармонията – съзвучието
от трите стълба на възпитанието първо – гимнастиката –
поддържаща подвижността, гъвкавостта-грация на мускулите
и ставите, на членовете, силата на плътта, елегантността на
стана и се обещава сякаш някаква екзистенциална възможност;
212