Tqloto_tekst_Desi_red

на тялото и на духа, и единството между идеално и действително
в актуалността на живото. Калокагатията е преди всичко
междеене, дефиниране на мярата и представяне на човешкото,
на допустимото за човека, в което той остава човек, а
не друго. Средината μεταξύ изявява и добродетелта, благоразу-
Гневът е несъвместим с представата за божествената доброта. Освен това
човекът не би могъл да нарани по какъвто и да е било начин боговете, така че те
нямат за какво да се гневят. Сенека разкрива недосегаемостта на боговете в тяхната
благодат и отстояние от дисонантността на всичко отвъд мярата, ето защо
категорично казва:
... безсмъртните богове, те нямат ни желание, ни възможност да вредят, понеже по природа
са благи и спокойни, неспособни да причинят неправда както на другите, така и помежду си ...
На животните е отказан гневът по простата причина, че те не живеят по
някакви нравствени предписания и като напълно инстинктивни същества са лишени
от основния източник на гнева у човека – честта и достойнството. Един лъв
не се гневи на сърната, която задушава, защото тя не накърнява честта му, нито
пък я усмъртява поради обида, а го прави от глад. Овидий опис ва омаломощените
от чумата животни най-вече като лишени от охарактеризиращата ги и тяхната
естествено присъща гневливост, изразявана ту като буйство, ту като свирепост:
Буйният някога кон, подвизавал се на хиподрума,
крее негоден за палма ... обречен на ленностна гибел ...
В гняв не изпада глиганът, кошута в бяг се не впуска,
мечка не връхлетява стадата от жилав добитък ...
На животните се приписват човешки качества, които са им природно неприсъщи
и това се дължи на своеобразието на онази licentia poetica – поетическата свобода, която
си позволява да припознава човешкото там, където то отсъства. Сенека обобщава:
гневът се ражда там, където има място за разума ... безсловесните твари са лишени от
вълненията на човешката душа.
По този начин представата за гнева се еманципира от образни заимствания и
смислови препратки и става една уникално присъща на човешкото характеристика.
При християнството обаче проблемът стои по доста по-различен начин, но сякаш
резултатът е сходен, тъй като представата за Божия гняв се разтълкува в един
метафоричен аспект. Това, разбира се, води до съвсем различни семантични нива и
предизвиква множество изводи...
173