Tqloto_tekst_Desi_red

Отсъствие от тялото
Модерността все не успява да мисли тялото. Тя или го разчленява
и превръща в тотален обект, в организъм, и създава медицински
и биологически дискурси на дескрипция, които се оказват
научно акуратни и дори виртуозно компетентни, но не и
философски релевантни да изразят феномена на телесността
или пък превръщат тялото в нечетим текст, в невъзможност,
тъй като достигат до неговата непроницаемост, която е непроницаемост
и на самото съществуване. Но тъй или инак тялото
се нуждае да бъде четено. Тялото е текст и преди всичко
текст на и в самото съществуване. Текст на културата, текст
на мисленето, то е читабилно и умопостижимо именно в тази
си окултуреност; едновременно биологически механизъм, биохимичен
феномен на организма fusis; но и веществото, субстанцията,
– soma, но и онтологичната форма на човешкото – corpus.
Тялото, за да бъде тяло-тяло, за да се реализира като такова,
се състои като отношение вътре-вън, като самата мрежа от
значения, конотации и релации, през които биологичната реалност
се превръща в културна. Културната реалност на организма
е самото тяло. Нужно ли и да се заблуждаваме и да търсим
други аспекти за дескрипция на телесността, на тялото като
тяло, вън от транспонираността му като културен и окултурен
организъм. Тялото не може и не е тяло, ако не е текст,
текст на човешкото, което се състои в адекватността на
своята изявеност като оразличаване от чисто натуралното.
Отпадането му от текстовостта, означава не неговото отписване,
а неговото изличаване, тъй като тялото е най-вече
301