Tqloto_tekst_Desi_red

дът прави възможно конструирането на образа и свеждането
на телесността до светлинно излъчване, огряност-светлина-излъчване,
присъствие. Визуалната страст в известна степен би
могла да се дължи на игрите и преекспониранията на светлото
като тяло. Безплътността на погледа се разпростира като
светлина, като нематериална прозрачност, като доловимост
на светлинни трептения, докато тъмното е другото на погледа.
Релефността и пластичността на света е не само цветът,
но по-скоро обемното отношение на светлосенките на
зависимостите между огряно и неогряно. Светлинният феномен
е сложно отношение между прозрачно и непрозрачно, леко
и тежко, плътно и безплътно. Погледът, превръщайки тялото
в образ-обект, го гради, създава-дава като прозрачна непрозрачност,
като присъствие-отсъствие, които много умело
ще взаимокохерират, за да изградят постчовешкото тяло, да
разкрият отсъствието от тялото в плоскостните замени на
симулакричните виртуални игри. И ако погледът е въвеждане в
режима на разпростряност та на „аз мога“ в света на светлината,
то също така лекота на погледа на гледането, замества
автентичността на субективното осъществяване на погледа
като плът и оприсъствяване, като активен деиксис и дюнамис
на свидетелстването, а не само като заслепение-взиране. Светлината
е свидетелство, тя е свободата и рестриктивността
на гледането-виждането, възможно само в средата на светлото.
Тъмното е и отсъствието, и нищото. Светът е сама
разпростряност на светлината и материята като огряност.
Погледът показва тялото като осветлено, като подложено на
облъчване и като отражение-отговор на тази слънчева-изкуствена
светлина. Поради баналността на успоредицата няма да
детайлизираме допълнително, тъй като субстанциалността
на светлината спрямо тялото би изградила различен и твърде
разнопосочен синкретизъм на понятията. Съществено е обаче
да се отчете, че светлината за погледа е повече от медиатор,
265