Tqloto_tekst_Desi_red

тялото. Още повече самата душа може да бъде определена като
топлота, както предполага Архелай. Но за душата като огън говори
най-вече Демокрит – смеещият се философ. Той припознава
душата като тъждествена с огъня, с огъня като α̉ρχή и праформа.
Самата тя се състои от най-малките, гладки и кръгли
атоми, разпространени из цялото тяло. Душата и умът се състоят
от „огнени атоми“, които са особено подвижни, понеже
са малки, кръгли и гладки. И ако мозъкът е единственият орган
на мисълта, то усещанията са „събуждане“ на душата, защото
усещанията се реализират с помощта на излизащите от предметите
лъчения, които са техни εί̃δωλα „подобия“, отражения,
проекции, а именно те проникват в сетивата и привеждат в
движение атомите на душата. Движението е огънят и то определя
душата, която обаче е свързана преди всичко със сетивната
способност, с тялото-усещане и движението е нейната
специфична характеристика.
Връзката и допирните елементи между етическите схващания
на Демокрит и неговата атомиска теория се стаяват тъкмо
в това разбиране за душата и за душата като движение. Ако
цел на живота са безметежността, доволството и радостта,
които са разбиране през вътрешната хармония, балансираността
и благоразумието – умереност – σωφροσύνη, което всъщност
отвежда към радостта и създава свобода от страха, то
душата, макар и подвижна и огнена, трябва да се предпазва от
прекомерната си склонност към подвижност, трябва да бъде
умерена, а да не „изгаря“ сама себе си в крайността на афектите,
защото: „движещите се на големи разстояния души не са нито устойчиви,
нито доволни“.
Душата трябва да се въздържа от големите движения на
своите атоми, за да не страда и за да блаженства в мярата на
едно „радостно състояние“ – ευ̉θυμία; състояние на безгрижие и
спокойствие, което е вън както от сътресенията, така и от
прекомерността на страстите и удоволствията. Едновре-
134