Tqloto_tekst_Desi_red

бективност. Тялото, показвайки себе си, излагайки се в своята
откритост, експлицира онтологическата неизбежност, която
е споделена в съ-битието с другите в съвместността и събитията
раждането-съзряването-поддържането-края, които са в последна
сметка онтологичното осъществяване на човешкото. През
погледа, през огледалото на другостта тялото черпи своята
сила и слабост, разкрива непостижимостта на един необятен
хоризонт и се оказва вкопчен, внедрен в собствените си очертания.
Тялото инкорпорира, посредством погледа, другия в себе
си, защото през неговото тяло то става именно тяло, а чрез
проекцията си към другото тяло се осъществява като другост
и по този начин постига екзистенциалната си характеристика
на откритост, на явяване и заявяване на битието.
Насрещността е риск в своята противопоставеност, заплаха,
но и единствената перспектива на близостта. Близостта
се нуждае от другостта, диалогичността съществува преди
всичко в своята отнесеност на-към другостта, отчуждението
е присвояване на другото. Излизането от собственото тяло е
навлизане в него като друго, другото идва към мен в своята телесност
като мое собствено завръщане. Защото привличането
и оттласкването дефинират тялото – то е граница, но и място
на непрекъснати трансформации. Тук се променя нещо и то
се предефинира. На всяка граница се признава най-напред някаква
власт, а постене и някакво различие и сила:
… Ego влиза в съпротивлението, то си противопоставя едно себе
срещу себе си и corpus става материя-препятствие на тази съпротива
(и самото място на изказването). Об-ектираната материя на суб-екта.
... едно тяло е винаги противопоставено отвън на мен или на някой
друг. Телата са преди всичко и винаги други – по същия начин, по който
другите са преди всичко и винаги тела. Не ще познавам никога тялото
94