Tqloto_tekst_Desi_red

та на все-едно-и-същото, което не трансформира и не преобразява
нищо, а напротив, утвърждава едното като единствено,
шаблона като калъп за всичкото. Неизменяемостта във функционален
аспект в дейностно-действителен план показва как
безплътното тяло употребява плътта, без да се свързва с нея,
как подчинява материята и я свежда до вещество, дори когато
това се отнася не за механизма на машината, а за тялото на
уникалния човек, на личността.
Унищожаването на тялото е деструктирането на личността,
на реконструиращо-възкресенческа и спасителна роля
на всеки етос и естетис. Тялото дори през своята естествена
убогост на ora и anus винаги предполага един по-висок от веществеността
етос, който да го съгради в аспекта на повече
от по-малко, а не да го онищостява, свеждайки го до мултипликация
или до биологичната повторителност на видовата азбука,
която се произнася през и въпреки това тяло, което е натоварено
едновременно както с по-голямо значение от себеенето
като уникалност, така и с неминуемото по-малко на поредна
единица, на брънка сред хилядите други... Тялото винаги е съпротива
в стереотипа и следствие на оличностеност, докато
безплътността, която е умноженост на плътта, на проявеностите
в един и същи модус на едни и същи стереотипи, макар и
в различни форми-плъти-материи, е тъкмо обратното – съгласие,
примирение, обезличаване.
Тялото, което рамкира така или иначе човека и културата
и тялото, в което тези кризи на духа, тези открития и жизнени
модели оставят своите отпечатъци, следи, дискурси; тялото,
което неизбежно е един текст на глобално човешкото,
който бива писан, напасван, зачеркван и пренаписван толкова
безброй пъти, колкото може битието да понесе раждането и
смъртта – не само на цивилизации, общества, култури, групи,
но преди всичко отделни – заключени в телата си индивиди,
които са сами на себе си текстове на своята екзистенциална
342