Tqloto_tekst_Desi_red

новяващ-се живот, терен за стълкновението между живота и
смърт та, съществуванието и несъществуванието.
Безплътното тяло от своя страна пък е арена на въвличането
и транспонацията, на халюцинативното състояние на
всевъзможното, защото то по чуден и чудесен начин е удивително
гъвкаво, пластично и транзитивно. Тук и навсякъде то
е всевъзможно, за него няма образни граници, то постига всичко
– леко и безплътно, то е отвъд тежестта и болестта, отвъд
необходимостта в ониричното симулакрично сбъдване на
всичко желано. То е не просто изпълнено с потенциална енергия,
то не е просто възможно в едно или друго състояние, то е всевъзможно
във всяко репрезентируемо състояние, и тази неограниченост
го превръща в банален образ на възвишеното, в банален
наглед на движещата сила на идеалното и копнежното, на
ониричното, в шаблонизирана неизключителна красота, дори и
на невъзможното, което става трафаретно ефективно и пренасочено
от ореолите на своята непостижимост (като знак
единствено на някакво реално отсъствие дори необходимост,
която обаче е ясно, леко и най-вече достъпно компенсируема),
съблазнително близка, макар и така възвишено непостижима.
Презентируемостта на възвишеното в баналността, постижимостта
на непостижимото – реално достъпно в нагледа
на всевъзможността на безплътното тяло, го зареждат с неподозирана
генеративна енергия, която присвоява към себе си
всяка възможна жизнена енергия, като я отнема – изсмуква, изпива-присвоява
от самото дишащо тяло. Тъй като, за разлика от
безплътното и безтелесно тяло, живото тяло не е безгранично
енергийно обезпечено, напротив, то се реализира винаги в една
икономика на жизнения енергиен запас, то е акумулиране, осигуряване,
изразходване, спестяване на ресурси, които го очертават
и осъществяват. То съществува през пулсациите на изразходване,
генериране, възстановяване, употребяване на жизнена сила,
осигуряване, обезпечаване, отдаване.
357